Окованият слон   Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си… Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига. А колът беше само парченце дърво, забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга. Тук явно има някаква загадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга? Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран. Тогава зададох съвсем ясно въпроса: “Щом е дресиран, защо го оковават?”. Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос. Преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора: Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък. Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало,  мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него. Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също… Докато един ден, един ужасен за него ден, животното е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си. Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може. Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги. Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен. Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си… Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата. Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели. Така ставаме като слона и си набиваме в главата: “Не мога, не мога и никога няма да мога”. Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола. Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчат, поглеждаме под око колчето и си мислим: Не мога и никога няма да мога. А единственият начин да разберем дали можем да постигнем нещо, е да опитаме пак, влагайки цялата си душа… Цялата си душа!


Из "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай

mmm ^^

Чудеса стават, особено когато имаш желание за тях!Единственият проблем е, че нямаме търпение да ги дочакаме и много бързо се отказваме от тях тъй като не се появяват в мига, който смятаме за подходящ.
"А единственият начин да разберем дали можем да постигнем нещо, е да опитаме ПАК, влагайки цялата си душа… Цялата си душа!"

Това със слона ми хареса , но не важи за мен...аз опитвам отново и отново,и никога не се спирам пред разни колчета, които някой друг е забил за мен, за да ме спре.... спират ме единствено колчетата, които сама съм си поставила....а такива трябва да има , защото...самоконтролът е важен....