Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Казал си, че магарето и без това е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне от трапа това старо животно. Затова извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопатите и се заели да хвърлят пръст в кладенеца.

Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване на всички, животното притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. И бил изумен от това, което видял! С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената земна маса.

Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят пръст в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната земя. Не се минало много време и всички с изненада видели, как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!...
 

какво станало после с магарето? Стопанинът кога е успял да го убие?

всеки може сам да каже какво е станало с магарето...зависи каква е собствената ти нагласа към живота :) Важното е, че то е намерило начина да се измъкне от дъното... :) не се е предало ...

И ние трябва да стъпкваме пръстта , която хвърлят върху нас! Голяма поука! Благодаря!